25 февруари 2010

Отегчен от фактите статистик


Забележително е колко лесно човек гледа на самия себе си като на предмет. Докато в един момент той може да влага целия жизнен смисъл в осъществяването на една своя страст, в по-късен етап той ще е в състояние да гледа на онова страстно себе си като на нещо чуждо до безразличие и дори досадно нему. Онова негово старо "аз" ще е сякаш само един самонатрапил се в спомена образ.

По този начин човек допуска да се превърне в поредица от независими едно спрямо друго определения, редица от бегли идентичности, която не съдържа своя собствена история и смисъл. И онзи негов свръх-аз, наблюдаващ като в калейдоскоп тези промени, няма да е по-ангажиран със ставащото от един отегчен от фактите статистик.


19 февруари 2010

За наглостта и арогантността


Наглият и арогантен* човек е подвластен на убеждението, че всички хора са му потенциални врагове или - традиционно казано - homo homini lupus (Човек за човека е вълк). Тъкмо поради това, той се старае винаги чрез поведението си отнапред да си спечели определено предимство спрямо околните.
Зад това му убеждение обаче се таи всъщност един изначален страх - страхът от света и страхът от другия.

Ето защо зад остъкления поглед на наглия човек твърде често може да се провиди едно наплашено животно, очакващо атака отвсякъде и не познаващо човешко отношение отникъде.

__________________________________________
* Арогантен в частност е онзи нагъл и високомерен 'човек', който болезнено желае и заедно с това се съмнява в своето превъзходство спрямо околните. Поради което и той винаги се опитва да го утвърждава.

11 февруари 2010

За страстта да бъдеш "актуален"


Винаги съм се ужасявал от страстта у голяма част от хората да консумират боклуци (под формата на книги, музика, филми), само защото въпросните субпродукти представляват последното появило се на пазара. Това да подчиниш себе си на случайната конюнктура на пазара, не само защото така е по-лесно (спестява ти избор), но най-вече заради фетишизирания етикет "НОВО!" (който само след седмица ще бележи нещо безвъзвратно остаряло), демонстрира наред с липсата на дух, липса и на елементарен вкус.