Същинският проблем на българското "изкуство" от последните 15 години (имам наблюдения най-вече върху киното, поезията и литературната критика, която не без основание също претендира да е поезия) е, че то
се случва пред огледалото.
Поради това то се появява на бял свят замърсено освен от персоналната секреция на "автора" си, също и от един инфантилен нарцисизъм.