30 май 2008

За времето, с което разполагаме


Маурицио де Агостини със своята склонност към заекване обясняваше:
- Това, с какво време разполагаме, е функция от типа отношение към времето. Има два принципиално различни типа отношение към времето: бързане и бавене. Бързайки, с това правим така, щото времето, с което разполагаме, да е малко, докато бавейки се, правим така, щото времето, с което разполагаме да е много.
Въпрос от публиката:
- Тогава, как бихте обяснили любопитната от тази гледна точка склонност на съвременния човек да живее забързано, т.е. съгласно вашата концепция - склонност да разполага с малко време?
- Ами това иде от там, че съвременният човек не знае какво да прави с времето. Та затова и предпочита да не разполага с такова.

28 май 2008

Накратко


Навикът е най-добрият приятел на живота и най-големият враг на философията.

27 май 2008

Интроверсия


Да се питаш какъв е смисълът от това? визирайки някакъв незначителен детайл - трохичка на масата, петънце на лицето на събеседника е изящен пример за интровертна нагласа. Защото един подобен въпрос визира не собствено нещата, а впечатленията за тях. Презумпцията е: ако елементите са безсмислени, то тогава какво е цялото съставено от тях? ;)

26 май 2008

Exemple


Та ето конкретно малко митове и легенди, втората епоха, запис от май 2005, в клуб Тритон, Париж, финала на M.D.K.

Диалектическо допълнение за избора


Всеки избор носи със себе си нова определеност. А всяка нова определеност е нова обвързаност (със себе си или опосредствано през себе си с друг). Така се получава, че колкото повече упражняваме свободата на избора си, толкова по-несвободни ставаме.

Решението не е фриволното поемане на нови избори и след това ироничното им снемане (естетическото в етическото) - така само заместваме свободата с една привидна независимост, а трайното задържане в онова епохе* на рефлексията, което е в корена на всеки избор.

________________
* Epoché (εποχη) /гр./ - въздържание от съждение, респективно от действие.

25 май 2008

Свободата на избора обяснена като за деца


Лаиците в мисленето обикновено не могат да правят разлика между влечение и избор. Вероятно защото обикновено им се вижда твърде трудно да изберат нещо друго освен да последват влеченията си.
Ето защо е нужно да започнем от следното: влечението е непосредствено, изборът е опосредстван. Влечението го заварваме в себе си, то винаги е вече-тук, даденост, която ни се натрапва иззад гърба ни. Изборът обаче следва да бъде проведен, той изхожда не от даденост, а от осъзната алтернатива, най-елементарната от които е да или не.
1. Някой още тук би могъл да възрази - ами какво да се прави, когато животът не предлага алтернатива? Следва да се подчертае - алтернатива за съзнанието винаги има, противният случай ще означава, че ние вече сме мъртви, предали сме се и сме напълно тъждествени с онова, което ни си случва. Това последното (да си изцяло тъждествен с това, което ти се случва) може да важи в пълна степен единствено за един труп. Така че онези, които принципиално отказват да си признаят възможността за избор всъщност свеждат собствената си личност до положението на труп.

2. Едно малко по-смислено (но не по-малко лаическо) възражение срещу свободата на избора е следното: изборът всъщност винаги следва най-силното влечение (всичко е въпрос на механика, на повече или по-малко силен натиск), ето защо самостойният избор се явявал илюзия. - Тук трябва да бъде пояснено следното: обикновено наричаме хората, които се подчиняват непосредствено на силата на влеченията си импулсивни. Всеки обаче може да си даде сметка, че това не е обичайният начин на постъпване. Напротив, обикновено ние първоначално размисляме дали и ако да на кое свое влечение да се отдадем. (Това впрочем Фройд го нарича модифициране на принципа на удоволствието чрез принципа на реалността). Ето защо всяко едно разсъждение как да постъпим се явява всъщност отлагане на отдаването на влечението и чрез това актуализация на свободата на избора.
Следва да се подчертае, че тук не става дума за премахване на самото влечение (на това човек не е способен, освен ако не би бил бог), дори не и за това да застанем срещу влечението (това според Фройд може да доведе до изтласкване в несъзнаваното и респективно до невроза), а просто за това да застанем над него и да го превърнем (него и неговите последствия) в обект на рефлексия и чрез това да го рационализираме (осъзнаем). Повтарям: всеки един подобен акт на рефлексия (разсъждение) в качеството си на отлагане на действието е актуализация на свободата на избора.

3. Накрая следва ясно да се подчертае: свободата на избора съвсем не означава свобода на действието (реализация); това че съм направил избор съвсем не означава, че ще мога да го реализирам. Последното много ясно зависи и от външните обстоятелства. Например това, че Мефистофел е избрал злото, съвсем не означава, че няма да му се случи да твори добро.

Бележка: В този текст става дума единствено за свободата на избора, но не и за свободата на волята (това, което Кант всъщност нарича практически разум), която е собствено същинската свобода.

Щрихи към образа на Атина Партенос


Атина Партенос* се ражда изскачайки от главата на Зевс в пълно бойно снаряжение. Винаги съм се възхищавал на смелата и откровена прямота на този мит. Но какво собствено иде да каже митът? - Тя /идеята-разум/ се ражда изведнъж, завършена в своя си облик, величествена в своята поза, откровена в своята анти-природност, девствена в своята изначалност. Тя /идеята-разум/ никога не се представя гола, а напротив - завършена още в своя произход. От само себе си носи оръжието да отстоява своята чистота от посегателствата на хтоноса.

В тази връзка струва си да се напомни, че 'разум' на немски език е от женски род (die Vernunft) и това тъкмо в противовес на 'разсъдъка' (der Verstand), който е от мъжки. Съчетавайки това с образа на Палада можем да кажем, че тя-разумът (обект на мъжкия теоретичен стремеж), винаги ще остане девствена и недостъпна в своята чистота (идеал).

________________________
* Parthenos /гр./ означава девица.

23 май 2008

Magma отново


Та думата ми е отново за Magma. Четвъртата епоха на митовете. Това изпълнение е така наситено и плътно, така мощно и искрено, че музиката не остава поле за друго. Или изцяло влизаш или те изхвърля. Не търпи никакви половинчатости.
Точно оттам идва преживяването на катарзис; да се изживееш безостатъчно - цял и тъждествен със себе си в музиката.

Надявам се, че няма да прозвучи излишно, ако се изразя фихтеански - вниманието в музиката е белег от онова първоначално чисто единство на Аза, в което Азът е един единствен акт и самият този акт е Азът.

16 май 2008

Garbarek


Снощи Ян Гарбарек и компания изнесоха превъзходен концерт в зала 1 на НДК. Нужно е все пак да уточня, че аз съвсем не се числя към почитателите на музиката му. Той не е от музикантите, които бих си пуснал да слушам специално. Просто защото Гарбарек предлага едно съчетание между хладна дистанцираност и мелодична сладникавост, характерно за повечето скандинавски пара-джаз формации, съчетание което не е никак по вкуса ми. Още повече това е звучност, на която той всъщност с основание се води един от родоначалниците. Освен това Гарбарек не ми допада толкова и като солист, защото твърде явно и отчетливо разделя предварително въведената музикална тема от импровизацията върху нея. Почти не използва финото и постепенното отместване от темата, подход, заради който толкова обичам Колтрейн.
И все пак Гарбарек е музикант от класа и е истинско удоволствие да бъде чут на живо, защото музиката на живо притежава един елемент, който никога не ще може да бъде симулиран на запис. Също така следва да се подчертае: инструментализъм на висше ниво, за който е все още голяма рядкост да бъде чут по българските сцени.

15 май 2008

Нещо за любовта


Спомням си как като лирично настроени студенти спорехме коя е истинската любов: несподелената, защото при нея се отдаваш без да чакаш нещо в замяна или все пак споделената, защото при нея отсъствието на безвъзмездност е компенсирано от наличието на взаимност.

Днес, от позицията на щастливо влюбен човек ще кажа: любов е онази любов, която не знае никаква разлика между това да обичаш и да си обичан.

13 май 2008

Бирен паралогизъм


Няма човек не-пиещ бира, който да не е умрял или да не му предстои да умре.
Следователно не-пиенето на бира води неминуемо до смърт.

Поука: пийте повече бира и четете Аристотел.

12 май 2008

Иронията на самосъзнанието


Вчера Маурицио де Агостини сподели с мен:

- Съдържателно погледнато съм страшно щастлив човек, но формално погледнато все още не мога да го осъзная.

11 май 2008

Подочут диалог (на сън или на яве)


- Някакъв мечтател беше казал, че будното състояние било частен случай на съня...
- Ами да, ако се замислиш, какво друго са събуждането и заспиването освен преминаването от една форма на сън в друга?
- Не се самозаблуждавай, хората напоследък престанаха да проявяват въображение дори и на сън. Тривиализирането на сънищата - ето коя е, напук на психоанализата, най-голямата душевна болест на нашето време.

10 май 2008

Един опит за екстраспекция*


Изглежда дори най-малките деца (тези на няколко дена) изживяват себе си като нещо различно от собственото си тяло. Като знак за това може да се разглежда честия плач, с който биват съпровождани всички телесни функции – хранене, отхождане, двигателни изяви. Макар да изглежда, че тези най-малки деца все още не могат да различават онова в усещането, което принадлежи на външното и което принадлежи на вътрешното сетиво (т.е. съгласно терминологията на Кант те все още нямат впечатления за обекти), и поради това те не притежават съзнание за демаркация между тялото си и света, те все пак преживяват въпросното органично единство тяло - свят негативно, т.е. като нещо чуждо.
Кант отбелязва нещо подобно в "Антропологията" по отношение на първичния плач на човешкото дете, който го различава категорично от безмълвието на новородените на останалите живи същества. Кант вижда в този детски плач изначалната претенция за свобода на човешкото същество в противовес на преживяването на телесна ограниченост.
В алюзия към Хайдегер опитът за собственото тяло може да се разбере като един от аспектите, в който се изживява захвърлеността (
Verworfenheit) на човешката ситуация. А захвърлеността може да бъде разбрана най-общо – като съвкупността от онези условия, в които животът ни е даден и които условия ние не владеем.

_______________________________________________
* Екстраспекция е, да речем, обратното на интроспекция.

08 май 2008

За нарцистичния тип, а и нещо за жената


С какво се отличава нарцистичния тип от останалите либидни типове? - Ами с висока степен на хитрост. Той много добре съумява да замаскира самолюбуването си в привидно обектен пълнеж. Например - любувайки се на самия себе си в децата си.

Нарцисизмът у жената - това е най-виртуозният инструмент на природата с оглед на запазването на рода.

04 май 2008

Когато говорим и когато пишем


Когато говорим винаги визираме изключително чувствителността на околните (дори когато отнасянето към тях е негативно).
Когато пишем винаги визираме включително и техния разум.

Ето защо голите истини се срещат написани, но не и издумани.

03 май 2008

За преводите на философски текстове


Небрежността в българските преводи на философска литература през последните 15 години се е превърнала в правило. Грешките, неточностите и недомислието са неимоверно много и показват такава пълна липса на стил (съществува стил също и в грешенето или поне в неговото прикриване), че е незаслужено да им се обръща специално внимание.

Но ето няколко "национални" стила на замаскиране на дефицита на смисъл от страна на преводачите:

Англо-саксонския стил: ако преводачът има проблем със смисъла на даден пасаж, той се опитва да го тривиализира, т.е. представя мисълта като нещо банално, под което може да се разбира и всичко и нищо.

Руския стил: преводачът непринудено преразказва със свои думи, но от авторово име, онова което е разбрал или поне му се е сторило, че е разбрал от текста.

Френския стил: преводачът разкрасява неясното нему място така, че по възможност търсенето на смисъл да остане на заден план.

Немския стил: преводачът отбелязва в бележка под линия, че проблемният за него пасаж допуска различно тълкуване и се старае да опише поне две различни такива.

Излишно е да споменавам, че немският подход заслужава най-голям респект, ако подобна дума изобщо е приложима в случая.

02 май 2008

Една загадка






Загадката гласи:







Коя е тази най-прекрасна измежду всички най-прекрасни групи?


За онези, у които все още витае някакво съмнение, ще си позволя да разшифровам тази снимка, като същевременно най-покорно моля да ми бъде простен емоционалния тон, с който ще го сторя.

От ляво надясно:
Хю Бентън - най-чудесният клавирист на земята.
Гай Евънс - най-чудесният барабанист на земята.
Питър Хамил - най-чудесният вокалист и поет на земята.
Дейвид Джаксън - най-чудесният саксофонист на земята.

Накратко казано - това е Генераторът на Ван дер Грааф.
Някои инженери биха ви казали, че този генератор генерира статично електричество, но те биха ви излъгали. Този генератор генерира субстанция от съвършено различен вид, а именно - красота.

___________________________
P.S. Тази вечер гледах DVD-то с концерта им в Леверкузен, 2005. Независимо от това, че ги слушах на живо в Атина същата година, бих поставил въпроса така: рядко ли се случва на един човек да плаче от щастие?!?

01 май 2008

Нещо позитивно по конкретен повод


Днес следва да напиша нещо същински позитивно и какво би могло да е то освен азбучната истина:

Животът е далеч по-хубав отколкото бихме могли да го направим.

Някои следствия от горното са:
1. Животът следва да бъде разбиран не като даденост, а като дар.
2. Същински религиозното отношение е благодарността.
3. Първичният (и единствено адекватен) референт на благодарността е Бог, схванат като Личност.
4. Първичният референт на неблагодарността е собствената ни личност и оттам транзитивно и личността на ближния.