Живите наистина все още не са мъртви, но пък са тъкмо смъртни. Да се види в смъртността фундаменталното условие на човешкия живот се изисква една съвсем не тривиална диалектическа проницателност, тъй чужда на модерния човек.
Човекът в смъртността си е онтологически уникален (самотен). Защото и боговете, и животните са бъзсмъртни. Боговете са индивидуално безсмъртни, а животните - бъзсмъртни в рода.
Човекът от своя страна е отчужден и от Олимп, и от Природата.