"Въпросите,
повдигнати от мисленето и въпросите, които е в природата на самия разум
да повдига - а именно въпросите за смисъла - не подлежат на отговаряне
от страна на здравия разсъдък (common sense) и на неговото рафиниране,
което наричаме наука. Търсенето на смисъл (meaning) е безсмислено
(meaningless) за здравия разсъдък [...]."
Хана Арент, The Life of the Mind
Това
е, бих казал, екзистенциалното тълкувание, което Хана Арент дава на
Кантовото разграничаване и противопоставяне между
разсъдък и разум. Избрах преднамерено да предам традиционния израз
"common sense" не с обичайното на български "здрав разум", а тъкмо с отговарящото на
патоса на въпросното противопоставяне - "здрав разсъдък".
Смея да твърдя, че аз бях стигнал независимо от Хана Арент до същите мисли, макар и по друг конкретен повод, а именно през рефлексия върху античното понятие за мъдрост sophia и съответно вникване в идеала за наука в изконния, елински смисъл на думата, съгласно интерпретацията на Хусерл от Кризата на европейските науки. (Хусерл впрочем би казал, че науката в съвременното значение на думата, в което Арент и Хайдегер реферират към нея, а именно науката в значението на "позитивните науки", не съответства на достойнството на онова, което би следвало да обозначаваме с този термин, доколкото въпросите за смисъла са изхвърлени от нея.Тук разликата на Хусерл с Хайдегер и Арент е, че той не иска да се откаже от класическия термин наука и да го остави във владение на позитивистите).
Във връзка с разграничението между истина и смисъл, струва ми се, е показателен предишният ми текст по същата тази тема: Истина или смисъл.
Смея да твърдя, че аз бях стигнал независимо от Хана Арент до същите мисли, макар и по друг конкретен повод, а именно през рефлексия върху античното понятие за мъдрост sophia и съответно вникване в идеала за наука в изконния, елински смисъл на думата, съгласно интерпретацията на Хусерл от Кризата на европейските науки. (Хусерл впрочем би казал, че науката в съвременното значение на думата, в което Арент и Хайдегер реферират към нея, а именно науката в значението на "позитивните науки", не съответства на достойнството на онова, което би следвало да обозначаваме с този термин, доколкото въпросите за смисъла са изхвърлени от нея.Тук разликата на Хусерл с Хайдегер и Арент е, че той не иска да се откаже от класическия термин наука и да го остави във владение на позитивистите).
Във връзка с разграничението между истина и смисъл, струва ми се, е показателен предишният ми текст по същата тази тема: Истина или смисъл.
