Меланхолията

Меланхолията е може би единственото преживяване, което е възможно да имаме и в което битието се дава в цялост, т.е. така, че да не сме в състояние на фиксираност или ангажираност с едно или друго съществуващо. В меланхолията ние пребиваваме в безразличие по отношение на отделните биващи, в едно характерно чувство на безтегловност спрямо тях. Безразличието спрямо всяко „това-тук” обаче ни води до това да преживеем незначителността на разликата между битие и небитие в него. Така меланхолията става в определен смисъл повик на Нищото, повик, в който животът сякаш снема сам себе си.
Става дума за такова преживяване, каквото по никакъв начин не би могло да ни бъде дадено в състоянието на страх при конкретна опасност. Меланхолията е също толкава малко състояние на загриженост или просто потиснатост, все състояния, които са ни дадени, бидейки изцяло потопени в жизнения си свят.
Меланхолията поражда дистанция както спрямо живота, така и спрямо смъртта, разбрана като негово противоположно.

____________________
Въпросната меланхолия е тема на филма на Ларс фон Триер – Меланхолия (2011). Впрочем самият Ларс признава, че с него той плаща дан на немския романтизъм.
Филмът е разделен строго на две части, които наред с техните условни имена – Джъстин и Клер (двете сестри от филма), могат да бъдат също така наречени: Меланхолия и социум и Меланхолия и Нищо.
Филм на голям майстор.