Траене (из "Книгата на Р.")

Случвало ли ви се е да не бързате за никъде? На мен ми се е случвало. А погледът ви да изхожда сякаш от две педи встрани от тялото? Така че ако се абстрахирате от навика, който владее вашето бързане, да успеете да се видите дори в профил? Ако действително успеете, ще се учудите от това, колко уморен изглеждате. Светлината, естествена, ще пада така, че да подчертава сенките под очите. Ще видите дори бъдещите си бръчки. Крайниците ви леко отпуснати, подобно ръкави.Това може да бъде дори любопитно - ще можете да гледате на тялото си като на старата си риза, обличана по навик, с вече поизтлял сантимент.

Този поглед, опровергал собственото ви време, ще ви помогне да се взрете в безвремието на света около вас. Едно безмерно сега, чиято същност е траене. Бавен ход на веществото, което леко пука, подпухва, надига се и спада, в безвечност.
Ще заспите…