Платанът е чудесно дърво. Здраво, силно, уравновесено, открито. Устоява характер, заедно с това указвайки колко трудно е това. Листата му са кленовидно нарязани, но то не е клен. Кората му стои гладка, но се бели на различни петна, които варират от кафеникаво през сиво до бяло. Плодовете му са топчести и мъхести, но не лепливи, стоят сухи и резервирани. И въпреки това в платана има нещо чистосърдечно открито – той не се свени да се заяви такъв какъвто е, само петната по кората му издават за някаква неподозирана вътрешна борба. Нейният външен израз обаче е удържан с достойнство и – удивително – със светлия жест на една ведрост.
____________________________________________
На снимката -
platanus orientalis, разпостраненият на Балканите. Познат е също от турски като
чинар.
